Празникът „Баба Марта“ е най-обичаният празник от децата в чужбина. Невероятно е как грейват лицата и очите им при вида на мартеничките и особено, когато са изработени от тях самите. Майките на българчетата в чужбина често споделят тревогите си относно проговарянето на многоезичните си деца. По този повод реших да разкажа една случка от моето детство.
Като малка – трябва да съм била около пет-шестгодишна, се бях изплашила от нещо и майка ми твърди, че съм започнала да заеквам. Споделила притесненията си пред баба ми и си спомням как с баба се отделихме в една стая. Даде ми червен конец и ми каза да направя възел, после втори, после друг и така, докато целият конец стана на възли. Тя ме гледаше и повтаряше тихо „Завързвай се конче, развързвай се езиче!“. Изглежда този сеанс е имал чудодеен ефект, защото майка ми често напомняше за него, когато ѝ беше трудно да ме накара да млъкна 🙂
Години по-късно в университета научих, че центъра на говора в мозъчната кора е много близо до центъра на фината моторика и създаването на напрежение в единия, на принципа на индукцията, води до стимулиране на другия. Стана ми ясно, че моята баба съвсем не е притежавала някакви свръхчовешки способности и методите ѝ, с които се справяше с една или друга житейска неволя, си имат научно обяснение.
Така че, скъпи майчета на многоезични деца, не пропускайте възможността да изработите собственоръчно мартеничките си за Баба Марта, докато бърборите с децата. Ако искате, повтаряйте и вие „мантрата“. Удоволствието от преживяването и положителният ефект върху говора на децата са гарантирани.
Снимките се от архива на МБУ „Родна реч“ Аниер-сюр-Сен, Франция.
Ето и едно видео, ако сте забравили как се усукват червеният и белият конец или пък търсите по-лесен начин за най-малките.
Приятни занимания!
МБУ "Родна реч" 