Ако сте на ваканция и сте забравили да си вземете българска книжка, не е проблем. В интернет има много интересни неща за четене. Ето една електронна книжка, подходяща за учениците от 1 клас и децата изучаващи БЕ като втори – ниво А1.
Чрез нашето училище Калина (6г.) от Бостън откри българските песнички и вече няма търпение да представи репертоара си пред близките в България. Очакваме я с нетърпение да разкаже за емоциите и преживяванията през ваканцията и междувременно споделяме някои от нейните изпълнения с надеждата да мотивираме и други деца.
Празникът „Баба Марта“ е най-обичаният празник от децата в чужбина. Невероятно е как грейват лицата и очите им при вида на мартеничките и особено, когато са изработени от тях самите. Майките на българчетата в чужбина често споделят тревогите си относно проговарянето на многоезичните си деца. По този повод реших да разкажа една случка от моето детство.
Като малка – трябва да съм била около пет-шестгодишна, се бях изплашила от нещо и майка ми твърди, че съм започнала да заеквам. Споделила притесненията си пред баба ми и си спомням как с баба се отделихме в една стая. Даде ми червен конец и ми каза да направя възел, после втори, после друг и така, докато целият конец стана на възли. Тя ме гледаше и повтаряше тихо „Завързвай се конче, развързвай се езиче!“. Изглежда този сеанс е имал чудодеен ефект, защото майка ми често напомняше за него, когато ѝ беше трудно да ме накара да млъкна 🙂
Години по-късно в университета научих, че центъра на говора в мозъчната кора е много близо до центъра на фината моторика и създаването на напрежение в единия, на принципа на индукцията, води до стимулиране на другия. Стана ми ясно, че моята баба съвсем не е притежавала някакви свръхчовешки способности и методите ѝ, с които се справяше с една или друга житейска неволя, си имат научно обяснение.
Така че, скъпи майчета на многоезични деца, не пропускайте възможността да изработите собственоръчно мартеничките си за Баба Марта, докато бърборите с децата. Ако искате, повтаряйте и вие „мантрата“. Удоволствието от преживяването и положителният ефект върху говора на децата са гарантирани.
Снимките се от архива на МБУ „Родна реч“ Аниер-сюр-Сен, Франция.
Ето и едно видео, ако сте забравили как се усукват червеният и белият конец или пък търсите по-лесен начин за най-малките.
Приятни занимания!
Този мултимедиен проект е посветен на живота и делото на д-р Петър Берон и съдържа откъси от неговия Буквар, поставил началото на нова епоха в развитието на българското образователно дело.
Файлът можете да изтеглите от тук.
Ето и няколко страници от проекта:
Много деца проявяват интерес към буквите още в детската градина. Все повече са тези, които се опитват да пишат с главни печатни букви. Често обаче резултатът е огледален образ на това, което детето е искало да напише.
Огледалното писане е етап от усвояването на умението да се възпроизведе някакъв текст и се дължи на невъзможността да се запомня комплексна информация, както и недоразвитите умения за ориентация в пространството – горе, долу, ляво, дясно и т.н. Освен това писането изисква координация на двигателния и зрителния анализатор.
Има различни начини да се подпомогне по-бързото преодоляване на този проблем, като най-добре е това да се случва под формата на игра. Играта „Конструиране на букви“, която има за цел да задоволи желанието на децата да експериментират с главните печатни букви, дава добри резултати според нас. Чрез нея се насочва вниманието на децата към елементите на буквите – къси и дълги чертички, кръгчета и полукръгчета и по този начин се дават по-конкретни ориентири за запомняне и възпроизвеждане на буквите. За играта са необходими цветни лентички, кръгчета и полукръгчета, изрязани от картон и табло с модел на всички букви в българската азбука. Единственото правило в играта е, че когато буквата съдържа права черта/стълбче, то започваме винаги с него. Така постепенно се възприема, че правата черта е първа, тоест от ляво. Изключение прави единствено буква Я.
Експериментите с печатните букви могат да се разнообразят с всякакви други подръчни материали като камъчета, мидички, мозайка, кибритени клечки, пластелин и тесто. Развитието на фината моторика на този предварителен етап от своя страна подпомага усвояването на писането на ръкописните букви по-късно.
Предпочитаме този метод пред писането, защото грешките се поправят бързо и лесно и са възможни многократни опити без да се уморява ръката от държането на молива или химикалката. Ето и няколко снимки, които дават по-добра представа за играта.
В началото на месец юли тази година организирахме анкета с родители на български деца в чужбина. Тя имаше за цел да проучи настроенията и нагласите свързани с обучението по български език на деца от 3 до 10-годишна възраст, което от своя страна да ни позволи да актуализираме образователната концепция на училището и да предложим адекватно на очакванията обучение. В анкетата се включиха повече от 100 семейства, за което им благодарим. В синтезиран вид предлагаме обобщение на отговорите, които считаме, че представляват интерес и за по-широката аудитория.
Резултатите показват, че 97,2% от анкетираните български граждани в чужбина желаят децата им да могат да четат и пишат на български език. На въпроса коя е най-удобната за тях форма на обучение, 35,8% са отговорили, че това е посещението на българско училище в почивните дни, 33% залагат на ученето онлайн с учител, а 20,8% избират да обучават децата си сами вкъщи. Останалите са посочили комбинации на някои от изброените вече форми на обучение или други алтернативни варианти. (Фигури 1 и 2)
За нас като учители беше много важно да проверим какви са очакванията на родителите на деца от начален и предучилищен етап по отношение на дистанционната форма на обучение, която се оказа единствено възможна в условията на пандемия. Установихме, че 78,3% от анкетираните семейства са оценили възможностите на образователните платформи, а 55,7% държат на конферентната връзка между ученици и учитеи в реално време. 45,3% са избрали да получават учебните материали на електронната си поща, докато за 25,5% е важно материалите да се изпращат на хартия. Едва 8,5% биха избрали видеоуроците по националната телевизия, което може да се обясни и с факта, че в чужбина не всички семейства гледат българска телевизия. (Фигури 3, 4 и 5)
Електронните устройства присътват все по-осезаемо в живота на съвременния човек и съвсем не са изненада отговорите на анкетираните родители в чужбина, които показват, че 45,3% от българчетата зад граница използват някакво електронно устройство повече от 3 часа на седмица, а за 37,7% тази дейност е ограничена от родителите до 3 часа на седмица. Останалите 17% или изобщо не използват електронни устройства, или това е ограничено до 1 час седмично. (Фигура 6)
МБУ "Родна реч"